упълномощен
[upɐɫnomoˈʃtɛn]
упълномощен значение:
Какво е упълномощен? Който е получил официално право, власт или пълномощно да извършва определени действия от името на друг.
1. (право) Който е получил официално право, власт или пълномощно да извършва определени действия от името на друг.
- Ударение
- упълномощèн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-пъл-но-мо-щен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упълномощени
- Вид
- свършен
Примери за използване на упълномощен
(право)
- Упълномощеният представител подписа договора от името на фирмата.
- Тя е упълномощена да се разпорежда с банковите сметки.
Синоними на упълномощен
Как се пише упълномощен
Грешни изписвания: упълномощтен, опълномощен, упълномошен, упалномощен, упълнумощен, упълномущен
Думата се пише с у като представка. Като минало страдателно причастие в мъжки род, завършващо на -ен, се пише с едно н. Двойно н се появява само в мн.ч. (упълномощени) или членувани форми, ако правилото го изисква, но основната форма е с едно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълномощие
Произлиза от съществителното 'пълномощие' (от 'пълен' и 'мощ' - сила, власт) чрез глагола 'упълномощявам'. Думата е образувана като минало страдателно причастие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упълномощен представител
- упълномощен министър
- нотариално упълномощен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
