първоучител
[pɐrvouˈt͡ʃitɛl]
първоучител значение:
Какво е първоучител? Човек, който пръв полага основите на учение, писменост или просветно дело сред даден народ.
1. (история) Човек, който пръв полага основите на учение, писменост или просветно дело сред даден народ.
- Ударение
- първоучѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пър-во-у-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- първоучители
Примери за използване на първоучител
(история)
- Делото на славянските първоучители Кирил и Методий е почитано в цяла Европа.
Синоними на първоучител
Как се пише първоучител
Грешни изписвания: първо учител, парвоучител, първуучител, първоочител, първоучйтел
Думата е сложно съществително, пише се слято, тъй като е образувано с помощта на съединителна гласна -о-.
Етимология
Произход:Български / Старобългарски
Оригинална дума:пръв + учител
Сложна дума, съставена от 'първо-' (наречна форма или съединителна форма от 'пръв') и 'учител'. Вероятно калка на гръцкото 'prōtodidaskalos'. Използва се предимно в исторически и културен контекст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- славянски първоучител
- светите първоучители
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
