Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пъхтя

[pɐxˈtʲa]

пъхтя значение:

Какво е пъхтя? Дишам тежко, шумно и учестено (обикновено след физическо натоварване, умора или при болест).

1. (физиология) Дишам тежко, шумно и учестено (обикновено след физическо натоварване, умора или при болест).
2. (преносно/техника) За машина (напр. парен локомотив) – издавам ритмични свистящи звуци при изпускане на пара.
Ударение
пъхтя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пъх-тя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пъхтя

(физиология)
  • Старецът пъхтеше тежко, докато изкачваше стълбите.
  • Кучето легна на пода и започна да пъхти.
(преносно/техника)
  • Влакът пъхтеше по нагорнището, оставяйки облаци дим.

Как се пише пъхтя

Грешни изписвания: пахтя
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на (пъхтя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пъх
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука на тежко дишане (пъх-пъх).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пъхтя от умора
  • пъхтя тежко

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.