разбойница
[rɐzˈbɔjnit͡sɐ]
разбойница значение:
Какво е разбойница? Жена, която се занимава с грабежи и въоръжени нападения; член на разбойническа банда.
1. (пряко) Жена, която се занимава с грабежи и въоръжени нападения; член на разбойническа банда.
2. (преносно) Палаво, буйно дете или жена с лукав, но чаровен характер.
- Ударение
- разбо̀йница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бой-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- разбойнички
Примери за използване на разбойница
(пряко)
- Легендите разказват за смела разбойница, която обирала богатите кервани.
(преносно)
- Ела тук, малка разбойнице, пак си изцапала роклята!
- Тя ме погледна с очи на истинска разбойница и се засмя.
Синоними на разбойница
Антоними на разбойница
Как се пише разбойница
Грешни изписвания: расбойница, ръзбойница, разбуйница, разбоиница, разбойнйца
Представката е 'раз-', защото коренът започва със звучна съгласна 'б'. Пише се 'з' пред звучни съгласни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разбоиникъ
Женски род на 'разбойник'. Произлиза от корена 'бой' (битка, насилие) с префикс 'раз-' (усилващо значение или разпространение) и суфикс '-ница' за деец от женски пол.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
