разбунтуване
[rɐzbun'tuvɐnɛ]
разбунтуване значение:
Какво е разбунтуване? Действието по глагола разбунтувам/разбунтувам се; вдигане на бунт, въстание или проява на силно неподчинение.
1. (пряко) Действието по глагола разбунтувам/разбунтувам се; вдигане на бунт, въстание или проява на силно неподчинение.
2. (преносно) Изпадане в състояние на силна душевна тревога, възмущение или несъгласие.
- Ударение
- разбунту̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бун-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разбунтувания
Примери за използване на разбунтуване
(пряко)
- Разбунтуването на екипажа доведе до смяна на капитана.
- Властите се опитаха да предотвратят масовото разбунтуване на населението.
(преносно)
- Разбунтуването на съвестта му не му даваше покой дни наред.
Синоними на разбунтуване
Антоними на разбунтуване
Как се пише разбунтуване
Грешни изписвания: разбонтуване, разбунтоване, ръзбунтуване, разбунтувъне
Думата е образувана с представка раз- (пред звучна съгласна 'б') и наставка -ане (за отглаголни съществителни). Пише се с 'у' (бунт) и 'у' в наставката на глагола (бунтувам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:раз- + бунт
Отглаголно съществително от 'разбунтувам се'. Коренът 'бунт' е заемка от немски (Bund - съюз) през полски или руски език.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
