разбушуване
[rɐzbuˈʃuvɐnɛ]
разбушуване значение:
Какво е разбушуване? Достигане на висока степен на сила и необузданост (за природни стихии - вятър, море, буря).
1. (пряко) Достигане на висока степен на сила и необузданост (за природни стихии - вятър, море, буря).
2. (преносно) Силна проява на страсти, емоции или масови недоволства.
- Ударение
- разбушу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бу-шу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разбушувания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на разбушуване
(пряко)
- Внезапното разбушуване на морето принуди лодките да се върнат на брега.
- Разбушуването на вятъра изпочупи клоните на дърветата.
(преносно)
- Страхът от разбушуване на народното недоволство възпря управляващите.
Синоними на разбушуване
Как се пише разбушуване
Грешни изписвания: разбошуване, ръзбушуване, разбушоване, разбушувъне
Пише се с у в корена (от бушувам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бушувам
Префикс 'раз-' + глагол 'бушувам', вероятно свързан с немското 'brausen' през руски или звукоподражателен корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разбушуване на стихиите
- разбушуване на страстите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
