Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разврат

[rɐzˈvrat]

разврат значение:

Какво е разврат? Крайна поквара на нравите; разпуснатост в сексуално отношение; липса на морал.

1. (етика) Крайна поквара на нравите; разпуснатост в сексуално отношение; липса на морал.
Ударение
развра̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-врат
Род
мъжки
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разврат

(етика)
  • Обществото беше затънало в разврат и корупция.
  • Романът описва моралния разврат на аристокрацията.

Как се пише разврат

Грешни изписвания: расврат, ръзврат, разврът
Пише се с предствака раз-, защото след нея следва звучна съгласна (в). Представката рас- се използва само пред беззвучни съгласни (напр. разписка се произнася 'рас', но се пише 'раз', но растеж е друго).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:развратити
От глагола *развратити* (да обърна в друга посока, да покваря), калка на гръцкото *diastrophē*. Корен *врат-* (въртя, обръщам). Смисълът е „отклонение от правия път“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морален разврат
  • тласкам към разврат
  • гнездо на разврат

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.