разговорчив
[rɐzɡovorˈtʃif]
разговорчив значение:
Какво е разговорчив? Който обича да разговаря, лесно влиза в общуване; словоохотлив.
1. (характеристика на личността) Който обича да разговаря, лесно влиза в общуване; словоохотлив.
- Ударение
- разговорчи'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- раз-го-вор-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разговорчиви
Примери за използване на разговорчив
(характеристика на личността)
- След втората чаша вино той стана необичайно разговорчив.
- Тя е много разговорчива и бързо си намира приятели.
Синоними на разговорчив
Антоними на разговорчив
Как се пише разговорчив
Грешни изписвания: разговорлив, ръзговорчив, разгуворчив, разговурчив, разговорчйв
Наставката е -чив (както в 'отстъпчив', 'находчив'). Формата 'разговорлив' също се среща в разговорната реч, но 'разговорчив' е книжовната форма.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разговор
От съществителното 'разговор' + наставка '-чив', означаваща склонност към действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разговорчив човек
- много разговорчив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
