Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разколничество

[rɐsˈkɔlnit͡ʃɛstvo]

разколничество значение:

Какво е разколничество? Отделяне от единството на църквата или религиозната общност поради несъгласие с канонични, обредни или дисциплинарни въпроси; сектантство в рамките на установена религия.

1. (Религия) Отделяне от единството на църквата или религиозната общност поради несъгласие с канонични, обредни или дисциплинарни въпроси; сектантство в рамките на установена религия.
2. (Преносно) Действия, насочени към нарушаване на единството и целостта на организация, партия или група; внасяне на раздор.
Ударение
разко́лничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-кол-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
разколничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разколничество

(Религия)
  • Руското разколничество през XVII век води до появата на старообредците.
  • Борбата с разколничеството бе основна задача на Светия синод.
(Преносно)
  • Политическото разколничество отслаби позициите на партията преди изборите.

Антоними на разколничество

Как се пише разколничество

Грешни изписвания: расколничество, разколничесво, ръзколничество, разкулничество, разколнйчество, разколничеству
Представката е раз- (пред звучни съгласни и гласни) или рас- (пред беззвучни съгласни). Тъй като коренът започва с 'к' (беззвучна), правилното изписване би следвало фонетичното правило за обеззвучаване, но в съвременния български език морфологичният принцип запазва з в представката 'раз-' пред звучни и сонорни, но се променя на 'с' пред беззвучни (като 'к'). В случая обаче коренът е 'кол', а думата е производна от 'разкол'. Тук действа правилото за променливото 'з/с' в представките: пише се раз- пред звучни съгласни и гласни и рас- пред беззвучни. Забележка: В случая с 'разкол' исторически се е наложила формата със 'з' като лексикализирана форма, макар фонетично да се чува 'с'.

Етимология

Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:расколъ
Произлиза от съществителното 'разкол' (разделение, разцепление), свързано с глагола 'коля' (цепя, сека). Думата навлиза по-широко чрез църковната терминология, описваща отделянето на групи вярващи от официалната догма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • църковно разколничество
  • партийно разколничество
  • обвинение в разколничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.