Dumite-BG – онлайн речник за българския език

размирник

[rɐzˈmirnik]

размирник значение:

Какво е размирник? Човек, който създава безредици, бунтува се или нарушава обществения ред и спокойствие.

1. (Пряко) Човек, който създава безредици, бунтува се или нарушава обществения ред и спокойствие.
Ударение
размѝрник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-мир-ник
Род
мъжки
Мн. число
размирници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на размирник

(Пряко)
  • Полицията задържа група размирници след футболния мач.
  • В класа го познаваха като най-големия размирник, който все се биеше.

Антоними на размирник

Как се пише размирник

Грешни изписвания: размерник, ръзмирник, размйрник, размирнйк

Правописът на корена се проверява с думата мир. Представката е раз- (а не рас-), тъй като следва звучна съгласна 'м'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мир
Произлиза от корена 'мир' с отрицателна/разрушителна представка 'раз-' (в смисъл на разваляне) и наставка за деец '-ник'. Буквално означава 'човек, който разваля мира'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • известен размирник
  • група размирници
  • уличен размирник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.