разправа
[rɐsˈpravɐ]
разправа значение:
Какво е разправа? Остър спор, кавга или словесен конфликт.
1. (пряко) Остър спор, кавга или словесен конфликт.
2. (преносно) Насилствено уреждане на сметки; саморазправа.
3. (остаряло) Обсъждане, разискване на въпрос.
- Ударение
- разпра̀ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-пра-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- разправи
Примери за използване на разправа
(пряко)
- Семейната вечеря завърши с шумна разправа.
- Омръзнаха ми вечните разправи със съседите.
(преносно)
- Бандата търсеше повод за кървава разправа с конкурентите.
(остаряло)
- След дълга разправа съветът взе решение.
Синоними на разправа
Антоними на разправа
Как се пише разправа
Грешни изписвания: расправа, ръзправа, разпръва
Пише се с з в представката раз-, тъй като следващият съгласен звук (п) е беззвучен, но морфологичното правило за запазване на представката важи.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
От глагола 'разправям се' (споря, карам се, уреждам сметки). Коренът е свързан с 'прав' и 'правя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдебна разправа
- физическа разправа
- семейни разправи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
