саморазправа
[samoraspravɐ]
саморазправа значение:
Какво е саморазправа? Насилствено уреждане на лични спорове или търсене на възмездие чрез физическа сила, без намесата на законните органи на властта.
1. (Пряко / Право) Насилствено уреждане на лични спорове или търсене на възмездие чрез физическа сила, без намесата на законните органи на властта.
- Ударение
- саморазпра̀ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-раз-пра-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- саморазправи
Примери за използване на саморазправа
(Пряко / Право)
- Полицията предотврати опит за саморазправа между съседите.
- Стигна се до физическа саморазправа след пътнотранспортното произшествие.
Антоними на саморазправа
Как се пише саморазправа
Грешни изписвания: само разправа, саморасправа, съморазправа, самуразправа, саморъзправа, саморазпръва
Думата е сложна и се пише слято. Втората съставна част започва с представка раз-, пред която се пише звучната съгласна з, въпреки че при изговор може да се обеззвучи.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + разправа
Сложна дума, образувана от местоимението 'сам' и съществителното 'разправа' (спор, уреждане на сметки).
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическа саморазправа
- опит за саморазправа
- стигам до саморазправа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
