линчуване
[linˈt͡ʃuvɐnɛ]
линчуване значение:
Какво е линчуване? Саморазправа на разярена тълпа с човек, заподозрян в престъпление, извършвана без съд и присъда, обикновено завършваща със смърт.
1. (право/общество) Саморазправа на разярена тълпа с човек, заподозрян в престъпление, извършвана без съд и присъда, обикновено завършваща със смърт.
2. (преносно) Публично охулване, жестока критика и морално осъждане на някого от група хора.
- Ударение
- линчу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лин-чу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- линчувания
Примери за използване на линчуване
(право/общество)
- Тълпата беше готова за линчуване на престъпника.
- Законите строго забраняват всякаква форма на линчуване.
(преносно)
- Медийното линчуване на политика продължи седмици наред.
Синоними на линчуване
Антоними на линчуване
Как се пише линчуване
Грешни изписвания: линчоване, лйнчуване, линчувъне
Образувано от глагола линчувам. Пише се с у в суфикса -увам/-уване.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:Lynch law
Произлиза от името на американския съдия Чарлз Линч (или според други версии Уилям Линч), свързван с практиката на саморазправа без съд и присъда през 18-ти век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично линчуване
- опит за линчуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
