разсеяност
[rɐˈsɛjɐnost]
разсеяност значение:
Какво е разсеяност? Липса на концентрация; състояние, при което вниманието не е съсредоточено върху текущата дейност.
1. (психология) Липса на концентрация; състояние, при което вниманието не е съсредоточено върху текущата дейност.
2. (пряко) Конкретна постъпка или грешка, породена от липса на внимание.
- Ударение
- разсѐяност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-се-я-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- разсеяности
Примери за използване на разсеяност
(психология)
- Поради своята разсеяност той забрави ключовете си вкъщи.
- Ученикът проявяваше постоянна разсеяност в часовете.
(пряко)
- Това беше просто една малка разсеяност от моя страна, извинете.
Синоними на разсеяност
Антоними на разсеяност
Как се пише разсеяност
Грешни изписвания: расеяност, разсеянност, разсееност, ръзсеяност, разсеянуст
Представката е раз-, а коренът започва със с, затова се пишат две 'с' (З и С се асимилират фонетично, но морфологично се запазват). Буквата я се запазва от формата 'разсеян', тъй като е под ударение и пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разсѣяти
Произлиза от глагола 'разсея' (представка раз- + сея). Първоначалното значение е свързано с разпръскване на семена, което метафорично преминава към разпръскване на вниманието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионална разсеяност
- моментна разсеяност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
