Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разтушителен

[rɐstuˈʃitɛlɛn]

разтушителен значение:

Какво е разтушителен? Който носи успокоение, разсейва тъгата или скуката; забавен, утешителен.

1. (преносно / литература) Който носи успокоение, разсейва тъгата или скуката; забавен, утешителен.
Ударение
разтушѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-ту-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
разтушителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разтушителен

(преносно / литература)
  • Това беше една лека, разтушителна комедия, подходяща за събота вечер.
  • Разговорите с приятели действат разтушително на душата.

Антоними на разтушителен

Как се пише разтушителен

Грешни изписвания: растушителен, ръзтушителен, разтошителен, разтушйтелен
Пише се с з в представката раз- и с у в корена (от туширам, потушавам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разтуша (разтушавам)
От глагола 'разтушавам' (успокоявам, разсейвам скръб) + наставка '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разтушително четиво
  • разтушителна разходка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.