разумник
[rɐˈzumnik]
разумник значение:
Какво е разумник? Човек, който се прави на много умен, поучава другите или се изтъква неуместно; многознайко.
1. (иронично) Човек, който се прави на много умен, поучава другите или се изтъква неуместно; многознайко.
2. (остаряло/разговорно) Човек с здрав разум, разсъдлив човек (положителен смисъл, по-рядка употреба днес).
- Ударение
- разùмник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зум-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разумници
Примери за използване на разумник
(иронично)
- Пак се обади някакъв разумник да ни обяснява как да си вършим работата.
- Голям разумник се извъди, всичко знае!
(остаряло/разговорно)
- Той беше тих и скромен разумник.
Синоними на разумник
Как се пише разумник
Грешни изписвания: разомник, ръзумник, разумнйк
Пише се с у (от ум).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
От 'разум' (интелект, разсъдък) + суфикс '-ник' за охарактеризиране на лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям разумник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
