разфучаване
[rɐsfoˈtʃavɐnɛ]
разфучаване значение:
Какво е разфучаване? Започване на силно духане, вихрене (за вятър, буря).
1. (метеорология/общо) Започване на силно духане, вихрене (за вятър, буря).
2. (преносно) Изпадане в състояние на силен гняв, започване на викане, караници и демонстрация на ярост.
- Ударение
- разфуча'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-фу-ча-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- разфучавания
Примери за използване на разфучаване
(метеорология/общо)
- Внезапното разфучаване на вятъра изплаши туристите в планината.
(преносно)
- След разфучаването на началника, в офиса настъпи гробна тишина.
Синоними на разфучаване
Антоними на разфучаване
Как се пише разфучаване
Грешни изписвания: расфучаване, ръзфучаване, развучаване, разфочаване, разфучъване, разфучавъне
Представката 'раз-' се пише със 'з', въпреки че пред беззвучната 'ф' се чува като 'с'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Образувано от глагола 'разфучавам се'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея) 'фу', свързан със звука на силен вятър или дишане при ярост.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
