Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разхвърчаване

[rɐsxvɐrˈt͡ʃavɐnɛ]

разхвърчаване значение:

Какво е разхвърчаване? Действие, при което множество леки предмети, частици или животни политат бързо в различни посоки.

1. (Пряко) Действие, при което множество леки предмети, частици или животни политат бързо в различни посоки.
Ударение
разхвърчàване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-хвър-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
разхвърчавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разхвърчаване

(Пряко)
  • Силният вятър причини разхвърчаване на листата из целия двор.
  • При влизането му в курника настана паническо разхвърчаване на перушина.

Синоними на разхвърчаване

Антоними на разхвърчаване

Как се пише разхвърчаване

Грешни изписвания: расхвърчаване, разхвърчяване, ръзхвърчаване, разхварчаване, разхвърчъване, разхвърчавъне
След 'ч' се пише а (не 'я'), тъй като 'ч' е винаги мека в българския, но правописната норма изисква 'а' в наставката за несвършен вид.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хвърча
Префикс 'раз-' + глагол 'хвърча' (летя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разхвърчаване на искри
  • разхвърчаване на пера

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.