Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рецитатор

[rɛt͡siˈtator]

рецитатор значение:

Какво е рецитатор? Артист или изпълнител, който професионално или любителски декламира художествени произведения (поезия или проза) пред публика.

1. (Изкуство) Артист или изпълнител, който професионално или любителски декламира художествени произведения (поезия или проза) пред публика.
Ударение
рецита'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-ци-та-тор
Род
мъжки
Мн. число
рецитатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рецитатор

(Изкуство)
  • Младият рецитатор впечатли журито с емоционалното си изпълнение на Ботева творба.
  • Конкурсът за най-добър рецитатор събра участници от цялата страна.

Синоними на рецитатор

Как се пише рецитатор

Грешни изписвания: рицитатор, рецитатур, рецйтатор, рецитътор
Пише се с 'е' (ре-), следвайки латинския представка re-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:recitator
От латински 'recitator' – четец, изпълнител, през глагола 'recitare' (чета на глас, декламирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • художествен рецитатор
  • конкурс за рецитатори

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.