Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рецитаторка

[rɛt͡siˈtatorkɐ]

рецитаторка значение:

Какво е рецитаторка? Жена, която изпълнява художествено произведения (стихотворения, проза) пред публика.

1. (изкуство) Жена, която изпълнява художествено произведения (стихотворения, проза) пред публика.
Ударение
рецита́торка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-ци-та-тор-ка
Род
женски
Мн. число
рецитаторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рецитаторка

(изкуство)
  • Тя спечели първа награда като най-добра рецитаторка на конкурса.
  • Известната актриса се изяви и като рецитаторка на поезия.

Синоними на рецитаторка

Как се пише рецитаторка

Грешни изписвания: рецитатурка, рицитаторка, рецйтаторка, рецитъторка
Думата се пише с е в първата сричка и и във втората (чужда дума, проверява се в речник). Наставката е -тор-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:recitare
Заемка чрез западноевропейски езици. Основата е латинският глагол 'recitare' (чета на глас), плюс суфикса '-тор' за деец и '-ка' за женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • художествена рецитаторка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.