речовитост
[rɛt͡ʃoˈvitɔst]
речовитост значение:
Какво е речовитост? Качеството на човек да говори гладко, убедително и с богато слово; дар слово.
1. (литературен) Качеството на човек да говори гладко, убедително и с богато слово; дар слово.
- Ударение
- речовѝтост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-чо-ви-тост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на речовитост
(литературен)
- Неговата речовитост впечатли журито и му спечели първото място в дебата.
- Липсваше ѝ речовитост, но говореше искрено.
Синоними на речовитост
Антоними на речовитост
Как се пише речовитост
Грешни изписвания: речувитост, ричовитост, речовйтост, речовитуст
Пише се с 'о' след 'ч' (речовит), съгласно правилата за словообразуване с наставката -овит.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:реч
Производна дума от съществителното 'реч' + наставката за прилагателно '-овит' + наставката за абстрактно съществително '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- природна речовитост
- изненадваща речовитост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
