ридание
[riˈdaniɛ]
ридание значение:
Какво е ридание? Силен, гласен плач, съпроводен с вопли, обикновено предизвикан от дълбока скръб или душевна болка.
1. (пряко) Силен, гласен плач, съпроводен с вопли, обикновено предизвикан от дълбока скръб или душевна болка.
- Ударение
- рида̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ри-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- ридания
Примери за използване на ридание
(пряко)
- От стаята се чуваха безутешните ридания на опечалената майка.
- Глухи ридания раздираха тишината на нощта.
Как се пише ридание
Грешни изписвания: редание, риданйе, рйдание, ридъние
Думата се пише с и в първата сричка (корен рид-). Окончанието е -ие, характерно за отглаголни съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рыданиѥ
Произлиза от глагола 'рыдати' (плача силно, вопъл). Сродна със санскритското 'rudati' (плаче) и латинското 'rudere' (рева).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърцераздирателно ридание
- тихо ридание
- избухвам в ридание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
