вопъл
[ˈvɔpɐl]
вопъл значение:
Какво е вопъл? Силен, пронизителен вик, изразяващ силна болка, страдание, ужас или отчаяние.
1. (пряко) Силен, пронизителен вик, изразяващ силна болка, страдание, ужас или отчаяние.
2. (преносно) Отчаян зов за помощ или справедливост; силен израз на някакво чувство.
- Ударение
- во̀пъл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- во-пъл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вопли
Примери за използване на вопъл
(пряко)
- От стаята се чу сподавен вопъл.
- Воплите на ранените изпълваха бойното поле.
(преносно)
- Това беше вопъл на една изстрадала душа.
- Вопъл за спасение на природата.
Как се пише вопъл
Грешни изписвания: вопълът, вопъли, вупъл, вопал
Съдържа непостоянно ъ. В множествено число гласната изпада: вопли (не 'вопъли').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вопль
От старобългарското 'вопль' (вик, плач), сродно с глагола 'въпити' (викам силно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърцераздирателен вопъл
- вопъл за помощ
Фразеологизми:
- глас в пустиня (вопъл в пустиня)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
