зов
[zɔf]
зов значение:
Какво е зов? Силен вик, призоваване или обръщение към някого.
1. (пряко) Силен вик, призоваване или обръщение към някого.
2. (преносно) Вътрешен подтик, силно влечение или морална повеля.
- Ударение
- зо̀в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зов
- Род
- мъжки
- Мн. число
- зовове
Примери за използване на зов
(пряко)
- Чихме далечен зов в гората.
- Това беше зов за помощ.
(преносно)
- Той последва зова на сърцето си.
- Зовът на дивото.
Как се пише зов
Грешни изписвания: зоф
При изговор накрая се чува 'ф' поради обеззвучаване, но се пише в. Проверка: формата за мн.ч. — 'зовове'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъвъ
От праславянски *zъvъ, свързано с глагола 'зова' (викам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- зов за помощ
- зов на кръвта
- откликвам на зова
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
