крясък
[ˈkrʲa.sɐk]
крясък значение:
Какво е крясък? Силен, остър и пронизителен вик (на човек или животно).
1. (пряко) Силен, остър и пронизителен вик (на човек или животно).
2. (преносно) Шумен скандал, караница с повишаване на тон.
- Ударение
- кря̀сък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кря-сък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крясъци
Примери за използване на крясък
(пряко)
- В тишината на нощта се чу ужасяващ крясък.
- Крясъкът на чайките огласяше плажа.
(преносно)
- Срещата премина в крясъци и взаимни обвинения.
- Омръзнаха ми постоянните крясъци вкъщи.
Антоними на крясък
Как се пише крясък
Грешни изписвания: кресък, крясъг, крясак
Пише се с я под ударение (променливо я: в мн.ч. крещя, но тук коренът е запазен като 'кря'). Завършва на -ък, при членуване 'ъ' изпада (крясъкът).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кряскам
Свързано с глаголите 'кряскам' и 'крещя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ рязък и силен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- исторически крясък
- пронизителен крясък
- дивашки крясък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
