стон
[stɔn]
стон значение:
Какво е стон? Приглушен, тежък звук, издаван от човек при болка, страдание или душевна мъка.
1. (пряко) Приглушен, тежък звук, издаван от човек при болка, страдание или душевна мъка.
2. (поетично/преносно) Шум от природата или предмети, наподобяващ човешко стенание.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стонове
Примери за използване на стон
(пряко)
- От стаята се чу сподавен стон.
- Раненият издаде тежък стон.
(поетично/преносно)
- Чуваше се стонът на вятъра в клоните.
- Земята нададе стон под тежестта на машините.
Антоними на стон
Как се пише стон
Грешни изписвания: стун
Думата е едносрична и не представя особени правописни трудности.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*stonъ
Стара славянска дума, свързана с глагола 'стена' (пъшкам, охкам). Сродна с гръцкото stenazō (въздишам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сподавен стон
- дълбок стон
- сърцераздирателен стон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
