ровък
[ˈrɔvɐk]
ровък значение:
Какво е ровък? За почва, пръст или сняг — който не е сбит; рохкав, мек, лесно разпадащ се.
1. (земеделие) За почва, пръст или сняг — който не е сбит; рохкав, мек, лесно разпадащ се.
2. (диалектно) Крехък, чуплив (за предмети или материали).
- Ударение
- ро́вък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ро-вък
- Род
- мъжки
Примери за използване на ровък
(земеделие)
- След дъжда пръстта стана ровка и лесна за оран.
- Вървяхме трудно през дълбокия и ровък сняг.
(диалектно)
- Дървото е изгнило и е станало ровко.
Как се пише ровък
Грешни изписвания: ровук, ровк, рувък, ровак
Думата съдържа непостоянно ъ. В мъжки род е ровък, но в женски род ъ изпада: ровка, ровко.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ровя
Свързано с глагола 'ровя'. Първоначалното значение е 'който лесно се рови'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ровка пръст
- ровък сняг
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
