Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самовъзвеличаване

[sɐmovɐzvɛliˈt͡ʃavɐnɛ]

самовъзвеличаване значение:

Какво е самовъзвеличаване? Действието да се хвалиш прекомерно, да изтъкваш собствените си качества или заслуги повече, отколкото е реално или прието.

1. (пряко) Действието да се хвалиш прекомерно, да изтъкваш собствените си качества или заслуги повече, отколкото е реално или прието.
Ударение
самовъзвелича̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-въз-ве-ли-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
самовъзвеличавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самовъзвеличаване

(пряко)
  • Неговото постоянно самовъзвеличаване дразнеше колегите му.
  • В книгата се усеща нотка на самовъзвеличаване от страна на автора.

Антоними на самовъзвеличаване

Как се пише самовъзвеличаване

Грешни изписвания: само-възвеличаване, самовъзвеличеване, съмовъзвеличаване, самувъзвеличаване, самовазвеличаване, самовъзвелйчаване, самовъзвеличъване, самовъзвеличавъне
Думата се пише слято като сложна дума с подчинена първа основа. Променливото 'я' не присъства тук, използва се буква 'е' след 'ч' (възвеличаване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + възвеличавам
Сложна съставна дума, образувана от местоименния корен 'сам' и глагола 'възвеличавам' (от старобългарски 'великъ').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • склонност към самовъзвеличаване
  • култ към самовъзвеличаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.