самокритичност
[sɐmokriˈtit͡ʃnost]
самокритичност значение:
Какво е самокритичност? Способност на личността да анализира и оценява обективно собствените си грешки, недостатъци и поведение.
1. (психология) Способност на личността да анализира и оценява обективно собствените си грешки, недостатъци и поведение.
- Ударение
- самокритѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-кри-тич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самокритичност
(психология)
- Липсата на самокритичност му попречи да се поучи от провала.
- Тя прояви голяма самокритичност, признавайки вината си пред всички.
Синоними на самокритичност
Антоними на самокритичност
Как се пише самокритичност
Грешни изписвания: самукритичност, самокритичноста, съмокритичност, самокрйтичност, самокритйчност, самокритичнуст
Слято писане като една дума. При членуване се пише с двойно т (самокритичността).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + критичен
Сложна дума, съставена от местоименния корен „сам-“ и съществителното „критичност“ (от гръцки 'kritikos' - способен да съди).
Употреба
Чести словосъчетания:
- здравословна самокритичност
- излишна самокритичност
- чувство за самокритичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
