Енциклопедия на българския език

взискателност

[vziskɐˈtɛlnost]

взискателност значение:

Какво е взискателност? Качество на човек, който проявява високи изисквания към себе си или към другите; строгост.

1. (пряко) Качество на човек, който проявява високи изисквания към себе си или към другите; строгост.
Ударение
взиска̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
взи-ска-тел-ност
Род
женски
Мн. число
взискателности (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на взискателност

(пряко)
  • Неговата взискателност към детайлите гарантира високото качество на продукта.
  • Учителят се отличаваше с голяма взискателност.

Антоними на взискателност

Как се пише взискателност

Думи от женски род, завършващи на съгласна (в случая 'т'), се членуват с -та, при което се получава удвояване на 'т' (взискателността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:взисквам
От глагола 'взисквам' (изисквам строго) + наставка '-телност' за абстрактно качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекомерна взискателност
  • проявявам взискателност
  • висока взискателност