Енциклопедия на българския език

снизходителност

[snisxoˈditɛlnost]

снизходителност значение:

Какво е снизходителност? Проява на търпимост към чужди грешки, слабости или недостатъци; липса на строгост при преценка.

1. (етика) Проява на търпимост към чужди грешки, слабости или недостатъци; липса на строгост при преценка.
2. (преносно) Отношение на превъзходство, придружено с привидна благосклонност (често с негативен оттенък).
Ударение
снизходѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сниз-хо-ди-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на снизходителност

(етика)
  • Учителят прояви снизходителност към закъснелите ученици.
  • Моля за Вашата снизходителност, тъй като това е първият ми опит.
(преносно)
  • Той се усмихна със снизходителност, която подразни събеседника му.

Синоними на снизходителност

Антоними на снизходителност

Как се пише снизходителност

Пише се със з пред х (представка из-/низ-), въпреки че се чува 'с' поради обеззвучаване. Членува се с -та: снизходителността (с двойно 'т').

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:снисходительность
Заемка от руски език, калка на църковнославянското снизхождeниѥ. Съставена от с- (долу), низ- (надолу) и ходя. Буквално означава „слизане надолу“ (към нивото на по-слабия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам снизходителност
  • с известна снизходителност