самовъзхваляване
[samovəsxvaˈlʲavanɛ]
самовъзхваляване значение:
Какво е самовъзхваляване? Действието да се хвалиш сам; прекомерно изтъкване на собствените качества или постижения.
1. (психология/етика) Действието да се хвалиш сам; прекомерно изтъкване на собствените качества или постижения.
- Ударение
- самовъзхваля̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-въз-хва-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самовъзхвалявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на самовъзхваляване
(психология/етика)
- Неговото постоянно самовъзхваляване дразнеше колегите му.
- Статията беше изпълнена със самовъзхваляване, вместо с факти.
Синоними на самовъзхваляване
Антоними на самовъзхваляване
Как се пише самовъзхваляване
Грешни изписвания: самовъзхваляне, само-възхваляване, съмовъзхваляване, самувъзхваляване, самовазхваляване, самовъзхвъляване, самовъзхвалявъне
Сложна дума, която се пише слято. Втората част -яване следва правилото за променливото я (пред мека сричка или 'ж', 'ч', 'ш' - но тук е в ударена позиция след 'л').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + възхвалявам
Сложна дума, образувана от възвратното местоимение 'сам/само' и отглаголното съществително 'възхваляване'. Калкира гръцки или западноевропейски модели на автореферентност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безсрамно самовъзхваляване
- кухо самовъзхваляване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
