самодоказване
[sɐmodokˈazvɐnɛ]
самодоказване значение:
Какво е самодоказване? Стремеж и действия за утвърждаване на собствените способности и значимост пред самия себе си или пред околните.
1. (психология) Стремеж и действия за утвърждаване на собствените способности и значимост пред самия себе си или пред околните.
- Ударение
- самодока̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-до-каз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самодоказвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на самодоказване
(психология)
- Младежкият бунт често е форма на самодоказване.
- Тя работеше денонощно, водена от нуждата за самодоказване.
Синоними на самодоказване
Антоними на самодоказване
Как се пише самодоказване
Грешни изписвания: самодуказване, съмодоказване, самудоказване, самодокъзване, самодоказвъне
Сложна дума, пише се слято. Свързващата гласна е о. Втората част започва с 'до-', което не се променя.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доказване
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'само' (себе си) и отглаголното съществително 'доказване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нужда от самодоказване
- процес на самодоказване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
