самозванец
[samozˈvanɛt͡s]
самозванец значение:
Какво е самозванец? Човек, който незаконно или без основание си присвоява чуждо име, звание, титла или власт.
1. (пряко) Човек, който незаконно или без основание си присвоява чуждо име, звание, титла или власт.
2. (преносно) Лице, което претендира за знания или умения, които не притежава; некомпетентен човек, представящ се за специалист.
- Ударение
- самозвàнец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-зва-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самозванци
Примери за използване на самозванец
(пряко)
- Историческите хроники описват възхода и падението на поредния самозванец, претендиращ за трона.
(преносно)
- В научните среди той беше разгледан като самозванец без реални публикации.
Синоними на самозванец
Антоними на самозванец
Как се пише самозванец
Грешни изписвания: самозваниц, съмозванец, самузванец, самозвънец
Пише се слято. Съществителното завършва на -ец, като при членуване 'е'-то изпада (самозванеца).
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:сам + звати
Заемка или калка, вероятно повлияна от руската история (Лъжедмитрий). Образувана от местоимението 'сам' и глагола 'звам' (наричам) – някой, който сам се е назовал (титлувал).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
