самоизличаване
[sɐmoizliˈtʃavɐnɛ]
самоизличаване значение:
Какво е самоизличаване? Стремеж към пълно обезличаване, потискане на собствената индивидуалност или его; отказ от изява.
1. (психология) Стремеж към пълно обезличаване, потискане на собствената индивидуалност или его; отказ от изява.
2. (преносно) Ставане незабележим, изчезване от общественото внимание.
- Ударение
- самоизлича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-из-ли-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самоизличаване
(психология)
- Нейното самоизличаване в името на семейството стигаше до крайности.
- Монашеският живот изисква определена степен на духовно самоизличаване.
(преносно)
- Политическото му самоизличаване след скандала беше мигновено.
Синоними на самоизличаване
Антоними на самоизличаване
Как се пише самоизличаване
Грешни изписвания: само-изличаване, съмоизличаване, самуизличаване, самойзличаване, самоизлйчаване, самоизличъване, самоизличавъне
Думата се пише слято. Коренът е -лич- (от лице/лик), проверка с 'лице'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изличавам
От 'само-' + 'изличаване' (премахване на лика/образа). Свързано с корена 'лик/лице'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно самоизличаване
- постепенно самоизличаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
