самоизобличаване
[sɐmoizobliˈt͡ʃavɐnɛ]
самоизобличаване значение:
Какво е самоизобличаване? Действие, при което човек сам разкрива своите грешки, престъпления, недостатъци или виновност.
1. (психология/право) Действие, при което човек сам разкрива своите грешки, престъпления, недостатъци или виновност.
- Ударение
- самоизоблича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-и-зо-бли-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоизобличавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на самоизобличаване
(психология/право)
- Неговото признание в ефир беше акт на пълно самоизобличаване.
- В правото никой не е длъжен да извършва самоизобличаване.
Синоними на самоизобличаване
Антоними на самоизобличаване
Как се пише самоизобличаване
Грешни изписвания: самоизъбличаване, самуизобличаване, съмоизобличаване, самойзобличаване, самоизубличаване, самоизоблйчаване, самоизобличъване, самоизобличавъне
Сложна дума, която се пише слято. Свързващата гласна е о (сам-о-). Втората част започва с и (изобличаване).
Етимология
Произход:Български (сложна дума)
Оригинална дума:сам + изобличаване
Сложна съставна дума. Първа част 'само-' (за себе си) + 'изобличаване' (разкриване на вина/истина). 'Изобличавам' идва от 'лик' (лице) – букв. да свалиш маската, да покажеш истинското лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пулично самоизобличаване
- принудително самоизобличаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
