Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самокритичен

[samokriˈtit͡ʃɛn]

самокритичен значение:

Какво е самокритичен? Който подлага на критика собствените си действия, поведение или творчество; който умее да вижда грешките си.

1. (пряко) Който подлага на критика собствените си действия, поведение или творчество; който умее да вижда грешките си.
Ударение
самокр'итичен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-кри-ти-чен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самокритичен

(пряко)
  • Трябва да бъдеш по-самокритичен, за да се усъвършенстваш.
  • Той изнесе много самокритична реч пред колектива.

Синоними на самокритичен

Антоними на самокритичен

Как се пише самокритичен

Грешни изписвания: само-критичен, съмокритичен, самукритичен, самокрйтичен, самокритйчен
Пише се слято, тъй като е сложно съществително с подчинена основа (критичен към самия себе си).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + критика
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам-' и прилагателното 'критичен'. Калка на международни термини.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самокритичен анализ
  • самокритичен поглед

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.