самоличен
[sɐmoˈlit͡ʃɛn]
самоличен значение:
Какво е самоличен? Който е извършен лично от самия човек, без посредници; собствен.
1. (пряко) Който е извършен лично от самия човек, без посредници; собствен.
- Ударение
- самолѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-ли-чен
- Род
- мъжки
Примери за използване на самоличен
(пряко)
- Той даде своя самоличен принос към каузата (остаряла употреба).
- Изисква се самоличното присъствие на кандидата.
Синоними на самоличен
Антоними на самоличен
Как се пише самоличен
Грешни изписвания: само личен, съмоличен, самуличен, самолйчен
Сложните прилагателни се пишат слято. Да не се бърка със съществителното самоличност.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + личен
Сложна дума от местоимението 'сам' и прилагателното 'личен'. В съвременния език е архаична или рядко срещана, изместена от думи като 'личен' или 'собственоръчен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоличен подпис (остаряло)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
