самомнителност
[sɐmomˈnitɛlnost]
самомнителност значение:
Какво е самомнителност? Прекалено високо мнение за собствената личност, способности или достойнства; горделивост без покритие.
1. (психология) Прекалено високо мнение за собствената личност, способности или достойнства; горделивост без покритие.
- Ударение
- самомнѝтелност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-мни-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самомнителност
(психология)
- Неговата болезнена самомнителност отблъскваше хората около него.
- Самомнителността е чест спътник на невежеството.
Синоними на самомнителност
Антоними на самомнителност
Как се пише самомнителност
Грешни изписвания: самомнение, съмомнителност, самумнителност, самомнйтелност, самомнителнуст
Думата се пише слято като едно цяло сложно съществително. Образувана е от прилагателното самомнителен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + мня
Сложна дума, съставена от 'сам' (собствен) и корен, свързан с глагола 'мня' (мисля, смятам), означаващо 'мнение за себе си'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болезнена самомнителност
- излишна самомнителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
