самооцеляване
[sɐmoot͡sɛˈlʲavɐnɛ]
самооцеляване значение:
Какво е самооцеляване? Инстинктивен или осъзнат стремеж и действия на организъм или личност за запазване на собствения живот и физическа цялост без чужда помощ.
1. (биология/психология) Инстинктивен или осъзнат стремеж и действия на организъм или личност за запазване на собствения живот и физическа цялост без чужда помощ.
- Ударение
- самооцеля́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-це-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на самооцеляване
(биология/психология)
- Инстинктът за самооцеляване се активира в моменти на крайна опасност.
- Курсът по самооцеляване в дивата природа включва палене на огън и намиране на вода.
Синоними на самооцеляване
Антоними на самооцеляване
Как се пише самооцеляване
Грешни изписвания: само оцеляване, самоуцеляване, съмооцеляване, самуоцеляване, самооцелявъне
Сложна дума с две основи, пише се слято. Свързващата гласна 'о' се запазва пред началната гласна на втората основа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + оцеляване
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам' и отглаголното съществително 'оцеляване' (от глагола 'оцелея', свързан с прилагателното 'цял').
Употреба
Чести словосъчетания:
- инстинкт за самооцеляване
- борба за самооцеляване
- техники за самооцеляване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
