самосъхранение
[sɐmosɐxrɐˈnɛniɛ]
самосъхранение значение:
Какво е самосъхранение? Вроден инстинкт у живите организми за предпазване от опасност, болка и смърт с цел оцеляване.
1. (биология) Вроден инстинкт у живите организми за предпазване от опасност, болка и смърт с цел оцеляване.
- Ударение
- самосъхранѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-съх-ра-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самосъхранение
(биология)
- Инстинктът за самосъхранение го накара да побегне.
- При опасност се задействат механизмите за самосъхранение.
Синоними на самосъхранение
Антоними на самосъхранение
Как се пише самосъхранение
Грешни изписвания: самосахранение, самусъхранение, съмосъхранение, самосъхрънение, самосъхраненйе
Думата е сложна и се пише слято. Първата част завършва на о, а втората започва със съ-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само + съхранение
Образувана от 'само' и 'съхранение'. Понятието е утвърдено в биологията и психологията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инстинкт за самосъхранение
- чувство за самосъхранение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
