самопоказание
[sa.mo.po.ka.ˈza.ni.ɛ]
самопоказание значение:
Какво е самопоказание? Свидетелски показания или твърдения, дадени от лице за самото себе си, обикновено изобличаващи го в извършване на нарушение или престъпление.
1. (право) Свидетелски показания или твърдения, дадени от лице за самото себе си, обикновено изобличаващи го в извършване на нарушение или престъпление.
- Ударение
- самопоказа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-по-ка-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самопоказания
Примери за използване на самопоказание
(право)
- Съдът не прие самопоказанието като единствено доказателство за вината.
- В протокола бе записано доброволното му самопоказание.
Синоними на самопоказание
Как се пише самопоказание
Грешни изписвания: само показание, съмопоказание, самупоказание, самопуказание, самопокъзание, самопоказъние, самопоказанйе
Сложните съществителни, чиято първа съставка е само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + показание
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'сам' (чрез 'само-') и съществителното 'показание' (от глагола 'показвам').
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволно самопоказание
- писмено самопоказание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
