самопокаяние
[sɐmopokɐˈjaniɛ]
самопокаяние значение:
Какво е самопокаяние? Вътрешен процес на дълбоко съжаление за извършени грехове или грешки, иницииран от самия субект без външна принуда.
1. (етика) Вътрешен процес на дълбоко съжаление за извършени грехове или грешки, иницииран от самия субект без външна принуда.
- Ударение
- самопокая̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-по-ка-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самопокаяния
Примери за използване на самопокаяние
(етика)
- В моменти на самота той изпитваше тежко чувство на самопокаяние за пропилените години.
Антоними на самопокаяние
Как се пише самопокаяние
Грешни изписвания: само покаяние, съмопокаяние, самупокаяние, самопукаяние, самопокъяние, самопокаянйе
Пише се слято, тъй като е сложно съществително с първа част само-. Променливо я не се наблюдава в тази позиция.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покаяние
Образувано от 'само-' и църковнославянския термин 'покаяние' (разкаяние за греховете).
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено самопокаяние
- дълбоко самопокаяние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
