самостоятелен
[samostoˈjatɛlɛn]
самостоятелен значение:
Какво е самостоятелен? Който съществува или действа отделно от другите; който не зависи от чужда помощ или влияние.
1. (общо) Който съществува или действа отделно от другите; който не зависи от чужда помощ или влияние.
2. (структурно) Който е обособен, отделен като единица.
- Ударение
- самостоя̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-сто-я-те-лен
- Род
- мъжки
Примери за използване на самостоятелен
(общо)
- Детето стана по-самостоятелно и вече се облича само.
- Тя започна самостоятелен бизнес.
(структурно)
- Жилището има самостоятелен вход.
- Това е самостоятелна стая, не е преходна.
Антоними на самостоятелен
Как се пише самостоятелен
Грешни изписвания: самустоятелен, самостоятелан, съмостоятелен, самостуятелен
Думата е сложна, със съединителна гласна о ('сам-о-стоятелен'). Окончанието е -ен.
Етимология
Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:сам + стоя
Сложна дума, образувана от основите 'сам' (собствен, личен) и 'стоя' (намирам се, държа се). Вероятно калка (буквален превод) от гръцки или заемка чрез руския език (самостоятельный).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самостоятелна работа
- самостоятелно решение
- самостоятелен обект
- самостоятелен живот
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
