самотно
[saˈmɔtno]
самотно значение:
Какво е самотно? По начин, лишен от присъствието на други хора; без компания, уединено.
1. (пряко) По начин, лишен от присъствието на други хора; без компания, уединено.
2. (преносно) С чувство на тъга поради липса на общуване или близост.
- Ударение
- само̀тно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- са-мот-но
Примери за използване на самотно
(пряко)
- Старата къща стърчеше самотно на хълма.
- Той живееше самотно в края на селото.
(преносно)
- В празната стая ми стана самотно.
- Чувствам се самотно, въпреки че съм сред хора.
Синоними на самотно
Как се пише самотно
Грешни изписвания: самоно, съмотно, самутно, самотну
Думата се пише с о в края, тъй като е наречие, образувано от прилагателно в среден род (самотен -> самотно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ
Произлиза от корена *sam- (сам), развил се в прилагателното 'самотен'. Наставката -о формира наречие за начин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- живея самотно
- стърчи самотно
- чувствам се самотно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
