самоукорителен
[samoukoˈritɛlɛn]
самоукорителен значение:
Какво е самоукорителен? Който изразява укор към самия себе си; изпълнен със самообвинение.
1. (психология) Който изразява укор към самия себе си; изпълнен със самообвинение.
- Ударение
- самоукори'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-у-ко-ри-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самоукорителни
Примери за използване на самоукорителен
(психология)
- Той хвърли самоукорителен поглед към счупената ваза.
- В писмото се четеше самоукорителен тон.
Синоними на самоукорителен
Антоними на самоукорителен
Как се пише самоукорителен
Грешни изписвания: самоукурителен, съмоукорителен, самуукорителен, самоокорителен, самоукорйтелен
Пише се слято (сложно прилагателно със 'само'). Основната дума е укор, затова се пише с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + укор
Сложна дума от 'сам' и 'укорителен' (или 'укор').
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоукорителен тон
- самоукорителен поглед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
