самоукорявам
[sɐmookoˈrʲavɐm]
самоукорявам значение:
Какво е самоукорявам? Отправям укори и обвинения към самия себе си; изпитвам вина и съжаление за собствени постъпки.
1. (психология) Отправям укори и обвинения към самия себе си; изпитвам вина и съжаление за собствени постъпки.
- Ударение
- самоукорꙗ̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-у-ко-ря-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоукорявам се
- Видова двойка
- самоукоря
Примери за използване на самоукорявам
(психология)
- Тя не спираше да се самоукорява за допуснатата грешка.
- Няма смисъл да се самоукоряваме за неща, които са извън нашия контрол.
Синоними на самоукорявам
Антоними на самоукорявам
Как се пише самоукорявам
Грешни изписвания: само укорявам, съмоукорявам, самуукорявам, самоокорявам, самоукурявам, самоукорявъм
Пише се слято като сложен глагол с първа част само-. Променливото 'я' се запазва, тъй като е в глаголно окончание на трето спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:укоръ
Образувана от 'само-' (за себе си) и глагола 'укорявам' (от старобългарски корен 'кор-', свързан с обида, хула). Означава действие на укор, насочено към субекта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонен да се самоукорява
- постоянно се самоукорявам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
