самообвинявам
[sɐmoobviˈnʲavɐm]
самообвинявам значение:
Какво е самообвинявам? Отправям обвинения към самия себе си; приписвам си вина за извършено действие, пропуск или събитие.
1. (пряко) Отправям обвинения към самия себе си; приписвам си вина за извършено действие, пропуск или събитие.
- Ударение
- самообвиня̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-об-ви-ня-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самообвинявам се
- Видова двойка
- самообвиня
Примери за използване на самообвинявам
(пряко)
- Той не спираше да се самообвинявам за инцидента, въпреки че нямаше реална вина.
- Склонността да се самообвинявам ме води до депресивни състояния.
Синоними на самообвинявам
Антоними на самообвинявам
Как се пише самообвинявам
Грешни изписвания: само обвинявам, само-обвинявам, самоубвинявам, съмообвинявам, самуобвинявам, самообвйнявам, самообвинявъм
Сложните думи, чиято първа съставка е само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + обвинявам
Сложна дума, образувана от възвратното местоименно наречие за първа част 'само-' (от 'сам') и глагола 'обвинявам'. Структурата е калка на чужди модели (срв. нем. sich beschuldigen, англ. self-accusation за съществителното).
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонен да се самообвинявам
- постоянно се самообвинявам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
