Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоунижаване

[samouniˈʒavanɛ]

самоунижаване значение:

Какво е самоунижаване? Поведение или действие, с което човек сам накърнява своето достойнство или се поставя в унизително положение пред другите.

1. (психология) Поведение или действие, с което човек сам накърнява своето достойнство или се поставя в унизително положение пред другите.
Ударение
самоунижа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-у-ни-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
самоунижавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоунижаване

(психология)
  • Това постоянно самоунижаване говори за ниска самооценка.
  • Не стигай до самоунижаване заради една работа.

Синоними на самоунижаване

Антоними на самоунижаване

Как се пише самоунижаване

Грешни изписвания: самоунижение, съмоунижаване, самуунижаване, самоонижаване, самоунйжаване, самоунижъване, самоунижавъне

Думата се пише слято. Трябва да се прави разлика между процеса (самоунижаване) и резултата или състоянието (самоунижение), макар често да са взаимозаменяеми.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + унижаване
Съчетание от 'сам' и 'унижаване', вероятно преводна заемка (калка) от чужди образци (срв. англ. self-abasement).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публично самоунижаване
  • ритуално самоунижаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.