самоунижение
[samouniˈʒɛniɛ]
самоунижение значение:
Какво е самоунижение? Действие или поведение, с което човек сам накърнява собственото си достойнство, чест или авторитет.
1. (пряко) Действие или поведение, с което човек сам накърнява собственото си достойнство, чест или авторитет.
- Ударение
- самоунижѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-у-ни-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самоунижения
Примери за използване на самоунижение
(пряко)
- Той отказа да приеме помощта, считайки я за акт на самоунижение.
- Постоянните извинения без вина водеха до пълно самоунижение.
Синоними на самоунижение
Антоними на самоунижение
Как се пише самоунижение
Грешни изписвания: самоунижжение, само унижение, съмоунижение, самуунижение, самоонижение, самоунйжение, самоуниженйе
Думата е сложна и се пише слято: самоунижение. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + унижение
Сложна дума, образувана от съединяването на местоименния корен 'сам' и съществителното 'унижение' (от глагола унижавам/унизя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стигам до самоунижение
- публично самоунижение
- граничи със самоунижение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
